20.11.2013 г., 23:02

Пробуждане

518 0 4

 

              

                           Пробуждане

 

            Вятърът нощес лудя навън.

            Спря се и заблъска по вратата.

            Сгушил се уплашен в своя сън,

            градът пробуди се в позлата.

            Наново, тайно пропълзя денят

             и освети картината позната.

            Някъде дочу се странен вик,

            може би крещеше самотата.

            Но делникът, на делничен език,

            прочете на живота правилата.

            И тръгна всеки, както и преди,

             на вечерта към мрачината.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...