Nov 20, 2013, 11:02 PM

Пробуждане

  Poetry » Other
517 0 4

 

              

                           Пробуждане

 

            Вятърът нощес лудя навън.

            Спря се и заблъска по вратата.

            Сгушил се уплашен в своя сън,

            градът пробуди се в позлата.

            Наново, тайно пропълзя денят

             и освети картината позната.

            Някъде дочу се странен вик,

            може би крещеше самотата.

            Но делникът, на делничен език,

            прочете на живота правилата.

            И тръгна всеки, както и преди,

             на вечерта към мрачината.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...