Tilenus (Станислав Русев)
228 379
6.02.2015 г., 2:21 ч.  

Продават се на търг 

  Поезия
427 0 2


Слънцето пада и се дави в кръвта си.
Щурец изтръгва някъде сърцето на цигулка.
Като Торквемада спомени стягат ме с връвта си
за една истинска любов, умряла преди да стане булка.

Плаша се до смърт, мѝсли вечер да разтягам.
Безкрайното ни лято, ражда пясъчен човек.
Хвърля пясък по очите, свия ли ги в гроба лягам.
Гледат и кървят. Нищичко не чувстват, няма лек.

Излизам тихо, винаги загасям лампата след себе си.
Погалих цвете, прекалено нежно.
Хуквам бос да се помоля на звездите.
Очите ми кървят, а времето е толкова невежо.

Тя тиктака, отброява часовете си и казва: Браво!
Любов между човек и автомат.

Свърши обявата.
Продават се на търг.

© Станислав Русев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Младен! Не съм се надявал на разбиране, но това че един ме разбра е напълно достатъчно.
    Лека
  • "Безкрайното ни лято, ражда пясъчен човек.
    Хвърля пясък по очите, свия ли ги в гроба лягам.
    Гледат и кървят. Нищичко не чувстват, няма лек.
    Излизам тихо, винаги загасям лампата след себе си.
    Погалих цвете, прекалено нежно.
    Хуквам бос да се помоля на звездите.
    Очите ми кървят, а времето е толкова невежо."

    ОКОТО на този поетичен текст. Тази вечер ме простреля в десетката, Станиславе. Все едно съм си го поръчал на златната рибка това стихотворение. Толкова пасва на разбиранията ми за поезия.
    Вместо преклонението пред римушките, ето нещо истинско и стойностно!

    Поздравявам те за оригиналността и смелостта да пишеш такава поезия.
    Излишно е да те предупреждавам обаче, че рискуваш да останеш неразбран от мнозинството.

    Специален поздрав за стихотворението!
Предложения
: ??:??