Продават се на търг
Слънцето пада и се дави в кръвта си.
Щурец изтръгва някъде сърцето на цигулка.
Като Торквемада спомени стягат ме с връвта си
за една истинска любов, умряла преди да стане булка.
Плаша се до смърт, мѝсли вечер да разтягам.
Безкрайното ни лято, ражда пясъчен човек.
Хвърля пясък по очите, свия ли ги в гроба лягам.
Гледат и кървят. Нищичко не чувстват, няма лек.
Излизам тихо, винаги загасям лампата след себе си.
Погалих цвете, прекалено нежно.
Хуквам бос да се помоля на звездите.
Очите ми кървят, а времето е толкова невежо.
Тя тиктака, отброява часовете си и казва: Браво!
Любов между човек и автомат.
Свърши обявата.
Продават се на търг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Русев Всички права запазени
