Думи не намирам, не откривам,
как тогава да те опиша аз?!
Преливам... чувствам, че умирам
за минута дълга като час...
Пак пиша, пак прелиствам
страници отдавна изгорели
и пак на бесилото увисвам
с мечти отдавна тъй изтлели...
И ето, предавам се, вдигам ръце,
а нещо в мен крещи ли, крещи
и нещо пробожда моето сърце
и казва "Не си вече същият Ти!" ...