Продължих?!
Думи не намирам, не откривам,
как тогава да те опиша аз?!
Преливам... чувствам, че умирам
за минута дълга като час...
Пак пиша, пак прелиствам
страници отдавна изгорели
и пак на бесилото увисвам
с мечти отдавна тъй изтлели...
И ето, предавам се, вдигам ръце,
а нещо в мен крещи ли, крещи
и нещо пробожда моето сърце
и казва "Не си вече същият Ти!"
Да се откажа ли, се питам,
и от тишината отговор чакам,
сред тъмнината замислено скитам
и времето минава, а аз... чакам
**************************
Векове наред ходих безсмислено
и отговор търсих, но не открих,
а под лъчите на слънцето жизнено
разбрах, че всъщност... Продължих?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Няма значение Всички права запазени
