Продъни се небето…
Продъни се небето…
Горящи огнени езици раздираха го на хиляди парчета.
И сякаш се стовари с грохот - върху земята.
А после и заплака.
Сълзите му се сливаха със Земята,
сякаш да измият пороците човешки
от нейното лице.
А суша бе… и душно – дълго време.
Земята бе прорязана, изпепелена.
От жажда даже дървесата
превиваха се и горяха…
Умираха цветя, преди да се разтворят в багри .
И птиците не искаха да полетят.
Вятърът дори се беше спотаил,
не носеше прохлада.
Небето още плаче…
Земята го поема, жадна…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
