Продъни се небето…
Продъни се небето…
Горящи огнени езици раздираха го на хиляди парчета.
И сякаш се стовари с грохот - върху земята.
А после и заплака.
Сълзите му се сливаха със Земята,
сякаш да измият пороците човешки
от нейното лице.
А суша бе… и душно – дълго време.
Земята бе прорязана, изпепелена.
От жажда даже дървесата
превиваха се и горяха…
Умираха цветя, преди да се разтворят в багри .
И птиците не искаха да полетят.
Вятърът дори се беше спотаил,
не носеше прохлада.
Небето още плаче…
Земята го поема, жадна…
© Нели All rights reserved.
