2 сент. 2007 г., 13:13

Продъни се небето… 

  Поэзия
639 0 5

Продъни се небето…

Горящи огнени езици раздираха го на хиляди парчета.

И сякаш се стовари с  грохот - върху земята.

А после и заплака.

 

Сълзите му се сливаха със Земята,

сякаш да измият пороците човешки

от нейното лице.

 

А суша бе… и душно – дълго време.

Земята бе прорязана, изпепелена.

От жажда даже дървесата

превиваха се и горяха…

 

Умираха цветя, преди да се разтворят в багри .

И птиците не искаха да полетят.

Вятърът дори се беше спотаил,

не носеше прохлада.

 

Небето още плаче…

Земята го поема, жадна…

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??