7.09.2017 г., 12:22 ч.

Проглеждане 

  Поезия » Любовна
383 2 1


Със думи няма как да го събудя
заспалото ти в страх, сърце
след стихове най-много те сънувам
а в утрото със празни съм ръце...

 

Очите ти пък как да ги отворя
така, че да ме виждаш в мрака
душата ми понякога говори
и с глас крещи, че те очаквам...

 

А ти не чуваш, оглушала
за моята любовна пристрастеност
заситена си в свикнатост без жажда
и храниш с носталгична безнадежност...

 

И колкото за теб да се надявам
и колкото сълзи да съм изплакал
аз вече няма да се съжалявам
за обич някак си от дъжд на вятър...

 

По пътя си, прегърбен ще вървя
ще търся остри тръни от надежда
до теб щом стигна, ще те убода
да пази Бог, щом слепият проглежда...

 

Danny Diester
13.08.2017

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "По пътя си, прегърбен ще вървя
    ще търся остри тръни от надежда
    до теб щом стигна, ще те убода
    да пази Бог, щом слепият проглежда..."

    Много ми хареса, особено финалът! Приеми моите поздравления!
Предложения
: ??:??