10.11.2007 г., 0:55

Произнеси името ми

726 0 2

Произнеси името ми


Произнеси името ми...

И така ще знаеш, че ще се върна.

В тихата самотна нощ

само прошепни името ми.

Позволи ми да върна спомените

от времето, когато бяхме само двамата.

Спомени, наши малки съкровища.

Докосвам ръката ти и всичко оживява

в сърцето и в съзнанието ти.

Прекосявам границите на времето,

оставяйки всичко от днес назад,

само, за да съм отново с теб.

Помниш ли как галеше косите ми,

докато бяхме прегърнати в нощта?

Но сега ръцете ти не се движат.

Ти просто не знаеш, че съм тук.

Знам, болката ти е голяма,

чувства я с цялото си същество.

Но сега съм тук, при теб

и не бива повече да тъжиш.

Спомни си коя съм.

Ще ме намериш във вчерашния свят,

в миналото, все още незабравено.

Толкова далече си от мен сега,

а в същото време на ръка разстояние.

Времето минава, зората ще настъпи.

Скоро ще трябва да се разделим.

Но преди да си замина, аз те моля:

Още веднъж произнеси името ми,

пък било то и само насън.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...