Nov 10, 2007, 12:55 AM

Произнеси името ми

  Poetry » Love
731 0 2

Произнеси името ми


Произнеси името ми...

И така ще знаеш, че ще се върна.

В тихата самотна нощ

само прошепни името ми.

Позволи ми да върна спомените

от времето, когато бяхме само двамата.

Спомени, наши малки съкровища.

Докосвам ръката ти и всичко оживява

в сърцето и в съзнанието ти.

Прекосявам границите на времето,

оставяйки всичко от днес назад,

само, за да съм отново с теб.

Помниш ли как галеше косите ми,

докато бяхме прегърнати в нощта?

Но сега ръцете ти не се движат.

Ти просто не знаеш, че съм тук.

Знам, болката ти е голяма,

чувства я с цялото си същество.

Но сега съм тук, при теб

и не бива повече да тъжиш.

Спомни си коя съм.

Ще ме намериш във вчерашния свят,

в миналото, все още незабравено.

Толкова далече си от мен сега,

а в същото време на ръка разстояние.

Времето минава, зората ще настъпи.

Скоро ще трябва да се разделим.

Но преди да си замина, аз те моля:

Още веднъж произнеси името ми,

пък било то и само насън.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...