Прокажена
Посветено
Прокажен е животът ни проклет
от злоба и от диви страсти.
Превръщаме се в бесни зверове,
ръмжащи, виещи за мощ и властване.
Примамлив път избираме надолу...
Лишаваме се бързо, с пъклена охота
от свобода, достойнство, чест и воля,
за да е лесен и щастлив хомотът
на рожбите от нашите утроби.
Заменяме любов със глупави капризи
и състрадание със сляпа суета...
С "изпълнения дълг" агонизираме
на аутодафе от внуци и деца...
Мълчим страхливо, мислим, че сме живи...
Сърцето ни тактуват с "Да!" и "Не, не може!!!",
защото да дадеш любов било наивно,
защото любовта е непосилно сложна.
Угасваме с ужасния въпрос "Нима?!".
Дори не чувстваме вината си греховна,
че подарената ни свисше Светлина
превръщаме в отблясъци отровни...
И мъртви раснат нашите деца -
в душите им, от Имане разяждани,
наслагваме със раболепие и страх
на гордостта заразата прокажена...
© Елена Гоцева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Mъртви души...колко жалко за такова поколение! Дори и за нас, че много често дори и самите ние оставаме само наблюдатели на "злоба и диви страсти...и мълчим страхливo".Много реално си представила действителността.Поздравявам те.
-
Казала си само истини...поздрав от мен
-
Мила Ена ,много ми харесва твоя стих! Често мислех за теб миличка,да си ми жива и здрава!С обич!
-
много силен, разтърсващ стих ! поздрав !
-
Благодаря ви!
Бах потресена от смазани от децата си хора, които се бяха отказали от достойнство и нормален живот... Децата им, вече големи, здрави, работещи, им диктуваха условия, за да се срещат епизодично с тях... Чувството за страх имаше безумни размери, родителите робуваха на страха си, че повече няма да видат децата си и се отказваха от правото си на личен живот...
Безумно е, ненормално е, греховно е!!!
Тези пораснали деца не осъзнават ниското си равнище, много, много по-ниско от това на родителите си. Те се "кефеха", че са "владетели"
Оставих посвещението без име, защото това не е единичен случай.
Дано родителите си спомнят, че имат достойнство и заслужават уважение, най-малкото... -
"И мъртви раснат нашите деца -
в душите им, от Имане разяждани"
Наистина е така... Не трябва да имаме всичко ,а да даваме всичко от себе си. И не трябва да се дава всичко на децата ,каквото поискат...
Защото така не даваме , а взимаме...
Поздравления за мъдрия стих!!! -
Да, гордоста е зараза. Дано не те стигне.
Ти раздавай любов, както само ти умееш, пък нека е наивно!
Много силен стих, Ена!
(губиш се...) -
Поздрав за написаното!
-
Поздрав за този стих, Ена!
-
Много истински стих!
Прегръдка! -
... не знам какво да ти кажа...
бях тук... -
Толкова си права Ена...!И толкова е страшно всичко това...
Като вик преди разсъмване. -
Поздрав за Светлината!
Истинско! -
Много силно и актуално, Ена! Казала си много истини! Липсваше ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
