2.08.2009 г., 22:07

Прокажена

1.3K 1 14

 

                                                                                Посветено

 

 

Прокажен е животът ни проклет

от злоба и от диви страсти.

Превръщаме се в бесни зверове,

ръмжащи, виещи за мощ и властване.

Примамлив път избираме надолу...

Лишаваме се бързо, с пъклена охота

от свобода, достойнство, чест и воля,

за да е лесен и щастлив хомотът

на рожбите от нашите утроби.

Заменяме любов със глупави капризи

и състрадание със сляпа суета...

С "изпълнения дълг" агонизираме

на аутодафе от внуци и деца...

Мълчим страхливо, мислим, че сме живи...

Сърцето ни тактуват с "Да!" и "Не, не може!!!",

защото да дадеш любов било наивно,

защото любовта е непосилно сложна.

Угасваме с ужасния въпрос "Нима?!".

Дори не чувстваме вината си греховна,

че подарената ни свисше Светлина

превръщаме в отблясъци отровни...

И мъртви раснат нашите деца -

в душите им, от Имане разяждани,

наслагваме със раболепие и страх

на гордостта заразата прокажена...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Mъртви души...колко жалко за такова поколение! Дори и за нас, че много често дори и самите ние оставаме само наблюдатели на "злоба и диви страсти...и мълчим страхливo".Много реално си представила действителността.Поздравявам те.
  • Казала си само истини...поздрав от мен
  • Мила Ена ,много ми харесва твоя стих! Често мислех за теб миличка,да си ми жива и здрава!С обич!
  • много силен, разтърсващ стих ! поздрав !
  • Благодаря ви!
    Бах потресена от смазани от децата си хора, които се бяха отказали от достойнство и нормален живот... Децата им, вече големи, здрави, работещи, им диктуваха условия, за да се срещат епизодично с тях... Чувството за страх имаше безумни размери, родителите робуваха на страха си, че повече няма да видат децата си и се отказваха от правото си на личен живот...
    Безумно е, ненормално е, греховно е!!!
    Тези пораснали деца не осъзнават ниското си равнище, много, много по-ниско от това на родителите си. Те се "кефеха", че са "владетели"
    Оставих посвещението без име, защото това не е единичен случай.
    Дано родителите си спомнят, че имат достойнство и заслужават уважение, най-малкото...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...