Aug 2, 2009, 10:07 PM

Прокажена

  Poetry » Civic
1.3K 1 14

 

                                                                                Посветено

 

 

Прокажен е животът ни проклет

от злоба и от диви страсти.

Превръщаме се в бесни зверове,

ръмжащи, виещи за мощ и властване.

Примамлив път избираме надолу...

Лишаваме се бързо, с пъклена охота

от свобода, достойнство, чест и воля,

за да е лесен и щастлив хомотът

на рожбите от нашите утроби.

Заменяме любов със глупави капризи

и състрадание със сляпа суета...

С "изпълнения дълг" агонизираме

на аутодафе от внуци и деца...

Мълчим страхливо, мислим, че сме живи...

Сърцето ни тактуват с "Да!" и "Не, не може!!!",

защото да дадеш любов било наивно,

защото любовта е непосилно сложна.

Угасваме с ужасния въпрос "Нима?!".

Дори не чувстваме вината си греховна,

че подарената ни свисше Светлина

превръщаме в отблясъци отровни...

И мъртви раснат нашите деца -

в душите им, от Имане разяждани,

наслагваме със раболепие и страх

на гордостта заразата прокажена...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Гоцева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Mъртви души...колко жалко за такова поколение! Дори и за нас, че много често дори и самите ние оставаме само наблюдатели на "злоба и диви страсти...и мълчим страхливo".Много реално си представила действителността.Поздравявам те.
  • Казала си само истини...поздрав от мен
  • Мила Ена ,много ми харесва твоя стих! Често мислех за теб миличка,да си ми жива и здрава!С обич!
  • много силен, разтърсващ стих ! поздрав !
  • Благодаря ви!
    Бах потресена от смазани от децата си хора, които се бяха отказали от достойнство и нормален живот... Децата им, вече големи, здрави, работещи, им диктуваха условия, за да се срещат епизодично с тях... Чувството за страх имаше безумни размери, родителите робуваха на страха си, че повече няма да видат децата си и се отказваха от правото си на личен живот...
    Безумно е, ненормално е, греховно е!!!
    Тези пораснали деца не осъзнават ниското си равнище, много, много по-ниско от това на родителите си. Те се "кефеха", че са "владетели"
    Оставих посвещението без име, защото това не е единичен случай.
    Дано родителите си спомнят, че имат достойнство и заслужават уважение, най-малкото...

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...