Проклета гордост, мразя те.
Нима нуждая се от теб?
Отново караш ме да притъпявам глас.
Той е там, а тук съм аз.
И ето, че погледите ни отново срещат се,
a ти изплуваш и караш ме
своите слова да задържа,
заради наранената си пак душа.
Очите му отново греят.
Дори по-ярко от преди.
Желанието за близост в себе си скривам,
защото знам, че ще боли. ...