Проклети сълзи
Затъмни се. Облаци покриха синьото небе,
слънцето се скри незнайно къде...
Пада капка дъжд, пада изведнъж,
плаче небето за едно сърце.
Гръм отеква в далечината сива,
отеква в душата и това ме убива.
Безкрайно много обичах, живях,
но дали ти ме обичаш, така и не разбрах.
Гръм отново блясва, но този път близо до мен,
стъклата падат счупени, падам и аз от ден на ден.
Капят горчиви, черни сълзи
от предишните, красиви, сини очи.
Чувствам, че ми е студено...
че сърцето става вледенено,
че душата бавно, но сигурно отлита..
Да остане ли?... Никой тя не пита.
Ти си моята прокоба, моята зла съдба,
от мене си отиде, без да пита ЛЮБОВТА...
Сега без дъх оставам, затварят се моите очи,
но не спират от тях да капят онези проклети сълзи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Брияна Всички права запазени
