Затъмни се. Облаци покриха синьото небе,
слънцето се скри незнайно къде...
Пада капка дъжд, пада изведнъж,
плаче небето за едно сърце.
Гръм отеква в далечината сива,
отеква в душата и това ме убива.
Безкрайно много обичах, живях,
но дали ти ме обичаш, така и не разбрах.
Гръм отново блясва, но този път близо до мен,
стъклата падат счупени, падам и аз от ден на ден.
Капят горчиви, черни сълзи
от предишните, красиви, сини очи. ...