6.02.2011 г., 0:52

Проклинам те!

1.2K 0 1

Очаквах нещо, молих се и плаках!
- за теб мечтах, в тебе вярвах,

умолявах времето да спре!
И... толкова те чаках!!!


А въздухът,  тъй спарен,  гърлото ми стягаше,
сърцето ми умираше... Душата страдаше!
Да,  давех се и пак изплувах!
В безкрайно дълги нощи,  страшни сънища сънувах.


Звънът на телефона бе като копнеж и напрежение.
Кръвта ту галопираше,  или замръзваше във вените.
И хлябът бе горчив и глетав!
А небосклонът мръчкав и невзрачно бледен!


Звездите бяха се лишили от сияйната  си светлина,
а музика звучеше приглушено, като тиха приливна вълна...
Разбрах какво е да си в ада - да обичаш 
и с побелели устни име нечие да сричаш,
да носиш небесата с цялата им тежест върху рамената.


-Да си забравиш името дори...
И  да потиснеш  и сърцето, и душата!
Да те одумват и да ти се подиграват,
да падаш и отново с мъка ти да се изправяш...


Проклинам те! Както проклинам мене аз!
И да ме търсиш и да ме викаш, но да нямаш глас!
И болката, която ме разкъсвала,  да е във теб!
Животът ти,  също така да е неискан,  блед!


Като слепец да бродиш и да търсиш милостиня,
душата  ти да е като пустиня,
да искаш милост за сърцето,
 да страдаш като мене за незнайните злини...


 И всеки ден да помниш Ти какво ми причини!

Да! - Ти ме научи да не обичам, сега щастлив ли си?
- че не подире тебе тичам?
 А тази, на която се усмихваш?
Дали наясно е,  че не умееш  да обичаш...?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Късметлийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Все се заканвам да ти пи6а коментарйй на всичко написано но днес вече го правя за да знаете че не пропускам да ви чета.Поздрав!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...