Очаквах нещо, молих се и плаках!
- за теб мечтах, в тебе вярвах,
умолявах времето да спре!
И... толкова те чаках!!!
А въздухът, тъй спарен, гърлото ми стягаше,
сърцето ми умираше... Душата страдаше!
Да, давех се и пак изплувах!
В безкрайно дълги нощи, страшни сънища сънувах.
Звънът на телефона бе като копнеж и напрежение.
Кръвта ту галопираше, или замръзваше във вените.
И хлябът бе горчив и глетав!
А небосклонът мръчкав и невзрачно бледен! ...