Проклятие
И плиска пролетта,
и искам
все повече небе
над мене.
Все повече от слънцето
да виждам
през сивата, ръждясала
решетка.
И плиска пролетта,
и плиска
от своето зелено
всичко.
И жадните дървета се
разлистват,
и жадните очи
копнеят.
Очи на влюбената младост,
Очи - сияещи и бистри,
очите вечно ослепени
ви молят да се издерете!
Във топла пролет
ужас ранен,
Бягство!
В тревата,
под тополите
змията,
в пръстта увила
бялото си тяло
(човешко тяло,
женско,
мъртво),
желае още
смърт да види...
Очи в пръстта
желае
сухи.
Като проклятие
да бъде винаги
красивото
погребвано
от рано...
Тя чака...
Дъга.
Деца,
небе
и
синьо е.
Не виждам пролетта,
но искам
все повече от синьото
над мене.
Все повече от слънцето
да има
и в моята,
бездомна
клетка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
