henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
16.05.2008 г., 21:04 ч.

Проклятие 

  Поезия » Гражданска
851 0 9
 

И плиска пролетта,

и искам

все повече небе

над мене.

Все повече от слънцето

да виждам

през сивата, ръждясала

решетка.

И плиска пролетта,

и плиска

от своето зелено

всичко.

И жадните дървета се

разлистват,

и жадните очи

копнеят.

Очи на влюбената младост,

Очи - сияещи и бистри,

очите вечно ослепени

ви молят да се издерете!

Във топла пролет

ужас ранен,

Бягство!

В тревата,

под тополите

змията,

в пръстта увила

бялото си тяло

(човешко тяло,

женско,

мъртво),

желае още

смърт да види...

Очи в пръстта

желае

сухи.

Като проклятие

да бъде винаги

красивото

погребвано

от рано...

Тя чака...

Дъга.

Деца,

небе

и

синьо е.

Не виждам пролетта,

но искам

все повече от синьото

над мене.

Все повече от слънцето

да има

и в моята,

бездомна

клетка.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??