Проклятието на Фараона...

            О,Богове!...

Ти непознат, далечен мой потомък

защо, със правото на още не умрял,

държиш от нашият Живот отломък

и мислиш си, че всичко си разбрал

от необяснимата за вас загадъчност на целият ни

Живот минаващ във  общуване със Богове

и в подоговката да минем във Отвъдния

когато сам Озирис* от там ни призове!..

Но във часа когато си навлязал вече

във Тайнството на Вечния ми сън

и непоканен там, ти мъчиш се Човече

с Посланията дето аз, за вас оставил съм-

не осквернявай с алчното си любопитство

на Любовта обожествена Светостта

и Очарованието ѝ, подобно изгрев чисто

останало като Предание из Вечността!..

Не се докосвай даже с мисълта си

когато Гробницата най-накрая си открил

до мумийно запазеният спомен за Онази,

с която аз Страстта бях споделил!..

И нека за Света остане вечна тайна

дори неизживяното от нас!..

(И ти разбрал си колко е нетрайна

понякога Божествената Страст!)...

Една Жена!..Тя моят син зачена

когато много силен бях и неразумно млад...

Тя като Слънце бе със Огън накалена-

единствена на Тоя и на Оня Свят...

         Божествена!...

И във косите си Луните беше скътала,

и с нежна влага ме дари в Страстта,

че в Огнена река тя беше се окъпала

преди да ме дари с Девствеността...

А с голата си красота гальовно-женствена

мъжественост пробуждаше и в каменните Богове

и те я пожелаваха съвсем естествено

дори от своите студени светове....

И Бога-Слънце, непорочен в мислите си още,

щом сварваше я гола в утринта

в реката да се къпе сънено разкошна:

Човешки пожелаваше ѝ Любовта,

но с тъжни стъпки продължаваше нататък

по моста на небесната дъга...

...А ти държиш там някакъв остатък

и Тайната ни искаш да делим сега...

         О, Богове!...

В мига когато стенехме от Нежност

и я превръщахме в изкуство Любовта-

ти бил си още Вятър...Неизбежност...

А може би Предчувствие?..Съдба!..

Но щом по Волята на Божие безумие

дошъл си като гост по нашите земи,

а споменът за Любовта ни ще е мумия

във Гробницата дето си отворил ти,

заклевам те във Боговете: „ Не докосвай

божествената нейна Самота!!!

Не нарушавай вечните блаженост и спокойствие

единствено възможни във Смъртта,

защото от Отвъдното към теб безгласно

Проклятието  ми като змия ще пропълзи

и столетия неугасняла Светлина ужасна

в очите ѝ отровни, ще те покоси...

...И ти ще си щастлив да можеш да умреш веднага

за да не видиш смръзналият вик стоглав

на стъпилите преди теб на прага

и стигнал ги  Свещеният ми Гняв!..”

д-р Коста Качев

*Озирис-цар на Подземния свят