Пролет
909
0
2
Пролет
Нещо полази ме - с пръст гъделична.
Загадъчен полъх погали ръба.
Някак внезапно смутен се усмихна -
слънчев лъч се промуши и сгря.
В миг ококориха малки очички,
сгушени спинкали до скоро в снега
всякакви твари, цветя и тревички -
с усмивка приветсват сега пролетта.
Вятърко нежно повява в клонака
свежо напъпил - полюшва се в такт.
Зайко страхливо наднича в гъстака.
Пролет дошла е отново при нас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камелия Всички права запазени
