4.05.2006 г., 18:56

Пролет

6.3K 0 7

Напъпи младост по полята

и аромат разлисти,

за раждането си земята,

студа със длан изчисти.

 

С лъчи небето се изпъстри,

венец с дъга изплете,

накъдри облачета с пръсти

и бляскаво засвети.

 

Потоци бистри пощуряха

по камънаци с пръски

и танци дивни заиграха

със нови сили дръзки.

 

И славейчета долетяха

от юга на дузини

и песни чудни се разляха

над цъфнали градини.

 

Ветрецът южен зафлиртува

със флейтата си нова,

а музиката залудува

с любов за цвят и хора.

 

/21.03.2006г./

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Поли Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е едно от любимите ми стихотворения на Вапцаров
    Поздрав и за теб
  • Благодаря Ви за топлите думи отново.
    Радвам се, че Ви хареса този стих.
    Пролетта е моят сезон, затова може би се получи
  • Красиво е!
    Ти нова ли си?
    Пишеш много красиво!
    Успех!
  • Благодаря за пролетта в стих, Поли!
  • СУПЕР!!! Тук няма какво да се коментира - /6/!

    П.П. Добре дошла между нас!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...