Пролет

цъфтежът на дърветата
напомня за черешовия аромат,
който разпръскваше, докато вървиш;
сякаш да го усещам беше метафизичен закон;
пристрастяваща за носа ми субстанция;
ядрена реакция между уханието ти и живота ми

априлското слънце
напомня за големите ти очи,
които светят като морски фарове в 4 без 10 сутринта;
като огнени кълба от енергия,
разпръскващи милиарди субатомни частици;
като всички свръхгиганти в Андромеда,
осветени от трилиони звезди

гъстата зелена трева

напомня за същността ти,
която е нееднородна смес между няколко еднородни смеси,
съставени от стотици качества и недостатъци
в течна форма

беше нужно да се родиш
в най-омразния ми сезон,
за да ми стане любим