27.06.2017 г., 19:48

Пролет

659 0 0

Пролетта възкръсва

в мене - обладана!

Обич тя разпръсква,

аз ще си я хвана!

 

В красота прелива!

С люляци ухае!

Нощем не заспива,

влюбено сияе!

 

Лек е за рани,

любов споделена,

с шепи събрана,

в сърце съхранена!

 

Сутрин наднича

сънено в чаршафа.

Наздравици вдига

с вино в гарафа!

 

В зима, в лято, в есен,

пролетта прозира!

Любовта е песен,

Бог я композира!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Божкова Всички права запазени

МаЖор

28.04.2017 год.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...