Пролет
Храстите жълти, напъпили,
след последния пролетен сняг,
предвестници, носят известие,
на бурния пролетен впряг.
Пак крехки тревици плашливо,
подават отново глава,
и галят лъчите игриво,
твоята нежна страна.
В бетонния град сив и свъсен,
тя идва със свойте бои,
и никой час не е тъй късен,
тя носи ни нови мечти.
Пак пролет е, хладна и истинска,
пак пролет е, с ясно небе,
и виждаш живота безоблачен,
в очите на всяко дете.
Изкарай от шкафа забравена,
прашната обич в зори,
изтупай я и я обличай,
че пролет е, тъй най-върви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивета Всички права запазени
