Пролет
и от тях замириса на люляк,
колко светло бе вън, колко пролетно,
сред зелено градът се събуди.
Позабравени птици долитаха,
пак при свойте покои безценни,
дето зимата беше затрупала,
под завивки студени и снежни.
А цветята, цветята възкръсваха,
по-красиви дори от молитва,
и множаха се, за да запълнат
във всяко кътче със свойте усмивки.
Разцъфтяха дърветата в розово,
сред зелено градът се събуди,
и забрави във миг за тревогите
сред поредната пролет изгубен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
