Пролет
Пролет
17.05.2007
Облечи ме в пролетен цвят
като ябълка в бели сюрпризи.
Облечи ме в покой непознат.
Облечи ме и после иди си.
И за миг не поглеждай назад,
не задавай въпроси човешки.
Гол е бил този пролетен свят,
а цветчетата толкова тежки...
Затова облечи ме в сюрпризи,
не в коприна и лен снежнобял.
Облечи ме с вкуса си да дишаш,
с мисълта как щастлив си живял.
И не гола ще тръгна тогава
срещу погледи вперени в мен,
а облечена в нежна проява
на чаровния пролетен ден...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Василева Всички права запазени
