20 jun 2007, 10:42

Пролет

  Poesía
1K 0 6

Пролет

17.05.2007

 

Облечи ме в пролетен цвят

като ябълка в бели сюрпризи.

Облечи ме в покой непознат.

Облечи ме и после иди си.

И за миг не поглеждай назад,

не задавай въпроси човешки.

Гол е бил този пролетен свят,

а цветчетата толкова тежки...

Затова облечи ме в сюрпризи,

не в коприна и лен снежнобял.

Облечи ме с вкуса си да дишаш,

с мисълта как щастлив си живял.

И не гола ще тръгна тогава

срещу погледи вперени в мен,

а облечена в нежна проява

на чаровния пролетен ден...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...