Jun 20, 2007, 10:42 AM

Пролет

  Poetry
1K 0 6

Пролет

17.05.2007

 

Облечи ме в пролетен цвят

като ябълка в бели сюрпризи.

Облечи ме в покой непознат.

Облечи ме и после иди си.

И за миг не поглеждай назад,

не задавай въпроси човешки.

Гол е бил този пролетен свят,

а цветчетата толкова тежки...

Затова облечи ме в сюрпризи,

не в коприна и лен снежнобял.

Облечи ме с вкуса си да дишаш,

с мисълта как щастлив си живял.

И не гола ще тръгна тогава

срещу погледи вперени в мен,

а облечена в нежна проява

на чаровния пролетен ден...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...