Пролет

30.07.2014 г., 20:53 ч.

Поезия » Пейзажна

1153 0 2

Лежа в легло от бели маргарити,

Докосвам с пръсти хоризонта сам.

Гадая по листенцата им, скрито

Дали ще се пресрещнем с любовта.

Очи затварям – чувам птича песен.

Препуска закъснелият поток,

а вятърът лети – щастлив, унесен.

Спокоен, вместо хапещ и жесток.

Калинка по ръката ме целува.

Ухае на живот и на цветя.

Оглеждам се – така е! Не сънувам.

На портата ми чука Пролетта.

Тебеширен Венец

halfangel

Книги

12,00 лв.

2020-06-24T01:02:51+03:00 1702 2

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.