Лежа в легло от бели маргарити,
Докосвам с пръсти хоризонта сам.
Гадая по листенцата им, скрито
Дали ще се пресрещнем с любовта.
Очи затварям – чувам птича песен.
Препуска закъснелият поток,
а вятърът лети – щастлив, унесен.
Спокоен, вместо хапещ и жесток.
Калинка по ръката ме целува.
Ухае на живот и на цветя.
Оглеждам се – така е! Не сънувам.
На портата ми чука Пролетта.