Лежа в легло от бели маргарити,
Докосвам с пръсти хоризонта сам.
Гадая по листенцата им, скрито
Дали ще се пресрещнем с любовта.
Очи затварям – чувам птича песен.
Препуска закъснелият поток,
а вятърът лети – щастлив, унесен.
Спокоен, вместо хапещ и жесток.
Калинка по ръката ме целува.
Ухае на живот и на цветя.
Оглеждам се – така е! Не сънувам.
На портата ми чука Пролетта.
© Лилия Кашукеева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
