Пролет

Jul 30, 2014, 8:53 PM

Poetry » Landscape

1017 0 2

Лежа в легло от бели маргарити,

Докосвам с пръсти хоризонта сам.

Гадая по листенцата им, скрито

Дали ще се пресрещнем с любовта.

Очи затварям – чувам птича песен.

Препуска закъснелият поток,

а вятърът лети – щастлив, унесен.

Спокоен, вместо хапещ и жесток.

Калинка по ръката ме целува.

Ухае на живот и на цветя.

Оглеждам се – така е! Не сънувам.

На портата ми чука Пролетта.

Тебеширен Венец

halfangel

Книги

BGN 12.00

2020-06-24T01:02:51+03:00 1528 2

Please sign in with your account so you can comment and vote.