Пролет
ПРОЛЕТ
Отново пролет, млада и красива,
безгрижно тича, тича край брега.
Лице в реката мие тя щастлива
и бърше го в небесна синева.
За малко спира, светъл лъч надежда,
докосва тихо нечия душа.
По слънчева пътека я повежда,
с ухание на пролетни цветя.
Ех, пролет, ти, лудетино добра,
при нашата река, добре дошла!
С усмивката си щедра на дете
отново стопляш не едно сърце...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Велчева Всички права запазени
