Пролет, от Вивалди
Намери ме сред воали от прашна тъма,
когато мислех, че всеки мрак е последен
и със звука на проядена олтарна врата
с дъх ме прониза вятърът леден...
... и се стовари отгоре ми мътна вода.
"Къде си?!" - раздра тишината с глас сетен
Разгоря се последната моя сълза
и ти ме достигна през мрака безцветен.
Прегърна сърцето ми. С нежност.
И затръшна зад нас онази врата.
Навън, сред листата на вишните млади,
с топъл звук се разля светлина...
... и някой засвири Пролетта на Вивалди.
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
