Пролетен дъжд
На А.
Дъждът по прозореца ми трополи
Безбройни малки капчици-очи,
Които в миг пречупват светлина,
А в другия намерили са веч' смъртта.
Аз стоя и тихо наблюдавам
И сякаш съучастник във смъртта им ставам.
А те безмълвни продължават своя път
Във търсене на някакъв невиждан райски кът.
Навън по-тъмно става…
Облак нов май наближава
След него друг ще дойде, знам
И дъжд ще сипе по-голям.
Но после... После слънце ще изгрее
И птичка нейде свойта песен ще запее
А аз ще видя как тези капки миг живели,
Създали са живота, за когото са копнели.
© Владимир Велев Всички права запазени