Пролетен сън
Пролетен сън
Зимата ли си отива?
Топъл ветрец прогони
влажната скръб на земята...
Тя, земята - арена на
борещ се скреж
със слънчев лъч;
арена на лъжливи
разтопявания
и внезапно сковаващ студ...
тя, земята,
очаква пролетта,
за да роди
от недрата си живот...
И дърветата,
потънали в меланхолия,
сънуват пролетта...
Те - дърветата -
гордо извисени -
не се прекланят
на ветрове и мълнии;
защитници смели
на красота и плодородие -
с корените на сърцето си
те пият соковете
на земята кърмилница,
за да се разлистват,
да протягат клони към слънцето
и да дават плод...
И така - годишен кръг
след годишен кръг,
извисявайки гордо своя ръст,
гъвкав и издържлив
на ураганни ветрове,
в очакване на пролетта,
сънуват новите премени...
и песента на птиците...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лиляна Стойчева Всички права запазени
