Пролетна картина
Пенливи рекички бликат, горските пътеки оживяват,
с живият си глас звънтят ли звънтят, зверовете укротяват,
а долините шептят, и тихо се обновяват.
Полъхва топъл ветрец, птички цвърчат под дъжда,
с крилцата си пърхат по клоните, и кацат по бърда,
с мастило рисуват по небосклоните, като платна!...
Горите в сянка, звънтят ли звънтят, неумолими,
а тополите, стърчат като исполини, и бодро греят
и почвите зреят и светлеят, и плодовете си споделят.
Цялото същество кипи във въздух пресен,
и душите ни младеят, и в порои се кръщават,
и сърцата ни, своя песен пеят, и за жътвата възпяват.
Дърветата трептят, в колона се редят,
и камъните мълчат, и в станиола следят,
и земята скрива рожбите си, да я наследят!...
И художникът краси платното, рисува с ярки цветове,
с краски тъкми редовете си, изпълва световете
и скулпторът, крачещ в хаоса, е с нас във вековете!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени