28.02.2025 г., 16:55

Пролетна картина

475 0 0

Пенливи рекички бликат, горските пътеки оживяват,

с живият си глас звънтят ли звънтят, зверовете укротяват,

а долините шептят, и тихо се обновяват.

 

Полъхва топъл ветрец, птички цвърчат под дъжда,

с крилцата си пърхат по клоните, и кацат по бърда,

с мастило рисуват по небосклоните, като платна!...

 

Горите в сянка, звънтят ли звънтят, неумолими,

а тополите, стърчат като исполини, и бодро греят

и почвите зреят и светлеят, и плодовете си споделят.

 

Цялото същество кипи във въздух пресен,

и душите ни младеят, и в порои се кръщават,

и сърцата ни, своя песен пеят, и за жътвата възпяват.

 

Дърветата трептят, в колона се редят,

и камъните мълчат, и в станиола следят,

и земята скрива рожбите си, да я наследят!...

 

И художникът краси платното, рисува с ярки цветове,

с краски тъкми редовете си, изпълва световете

и скулпторът, крачещ в хаоса, е с нас във вековете!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...