Пролетна картина

Пенливи рекички бликат, горските пътеки оживяват,

с живият си глас звънтят ли звънтят, зверовете укротяват,

а долините шептят, и тихо се обновяват.

Полъхва топъл ветрец, птички цвърчат под дъжда,

с крилцата си пърхат по клоните, и кацат по бърда,

с мастило рисуват по небосклоните, като платна!...

Горите в сянка, звънтят ли звънтят, неумолими,

а тополите, стърчат като исполини, и бодро греят

и почвите зреят и светлеят, и плодовете си споделят.

Цялото същество кипи във въздух пресен,

и душите ни младеят, и в порои се кръщават,

и сърцата ни, своя песен пеят, и за жътвата възпяват.

Дърветата трептят, в колона се редят,

и камъните мълчат, и в станиола следят,

и земята скрива рожбите си, да я наследят!...

И художникът краси платното, рисува с ярки цветове,

с краски тъкми редовете си, изпълва световете

и скулпторът, крачещ в хаоса, е с нас във вековете!...