3.05.2011 г., 10:05

Пролетна любов

951 0 1

Ето пролетта в разгара си е сега,

Носи се във въздуха аромата на любовта,

С много ветрове и дъждове брани я тя,

За да имат влюбените повече свобода.

 

Бури страшни пролетта донася,

С капки тежки луд порой се понася,

Измива всичко завещано от снега,

Дарява с много свежест тя света.

 

Гръмотевици страшни щом небето раздерат,

А облаци тежки над главите ни зависят,

Знай това е знак за любовен ураган,

Сгушени двама под топлия юрган.

 

С топъл повей вятъра щом повей,

Славей нейде радостно щом запей,

Утро свежо и красиво при нас е дошло,

Да станем заедно от топлото легло.

 

Аромат на цветя въздуха щом изпълни,

А бяло облаче нейде там слънцето притъмни,

Знай ще те целувам ненаситно аз в утринта,

Докато кафе отпиваш и закуска хапваш със страстна уста.

 

Пролетта дарява всички с много нови сили за борба,

Но има тя своите тежки правила,

Спокойно да посрещаме нейните променливи времена,

С усмивка да се радваме на всяка буря, ураган или гръмотевица не една.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милен Младенов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ведро, оптимистично и зареждащо! Творба пълна с озон и любовни светкавици! Чудесна е! ))

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...