Пролетна песничка
С копитце бие по челото ти
поредната измама.
Усмивката е сякаш същата,
но в нея мен ме няма.
Вървиш по някакви си улици,
кръстосвам булеварди.
Аз имам хиляди приумици –
живея все във Варна.
Защото там ми е морето
и пристана, и мидите.
А ти нарочно ги отсрочваш
очите ми на Видовден.
Вървиш. Поредната измама
ти обещава бисери.
Морето само че го има
единствено в очите ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Радоева Всички права запазени
