С копитце бие по челото ти
поредната измама.
Усмивката е сякаш същата,
но в нея мен ме няма.
Вървиш по някакви си улици,
кръстосвам булеварди.
Аз имам хиляди приумици –
живея все във Варна.
Защото там ми е морето
и пристана, и мидите.
А ти нарочно ги отсрочваш
очите ми на Видовден.
Вървиш. Поредната измама
ти обещава бисери.
Морето само че го има
единствено в очите ми.
© Лили Радоева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
