Пролетни чудеса...
Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни?
Димчо Дебелянов
Когато цъфнат вишните във бяло
при теб ще дойда с Димчовия стих-
о, мила моя, дай да те погаля,
виж колко сняг по мен е наваляло
догдето най-подире те открих!...
Душата си във песен ще излея,
тъй както птиците... И с радост, и с тъга,
а Пролетта щом припознае се във нея,
ще дойде с ветрове, ще я отвее
над още незаетите гнезда...
И наш ще бъде тоя Свят тогава,
и наш ще бъде чудният цъфтеж,
о скъпа моя, чудесата стават,
вълшебствата в Живота продължават...
Все някога това ще разбереш!...
... А вишните от тая Бяла пролет
и целият подлуднал в бяло Свят:
ти подарявам с пожелание за полет...
... Издигай се!.. Лети!.. Трепти нагоре,
като прегърнал Вятъра, разкошен
вишнев цвят!...
Коста Качев
© Коста Качев Всички права запазени