Под шапка белоснежна върховете
подпират ведро-синьото небе,
а тук, насред полето, с цветовете
черешата простора чист гребе.
И пролетни вълни отвред прииждат!
Глухарчетата жълти, кринът бял
в тревите избродирали са, виждам,
портретът на отшелник оцелял
от зимната прегръдка на хавлия,
наметнала околните бърда.
И аз – един потомствен харамия,
от буковите листи днес яда.