Пролетният луд
Весело, без риза,
гол във този студ,
в къщата ни влиза
пролетният луд.
Стрехите оглежда,
меси си калчица,
клончета подрежда,
чака свойта птица.
С дланите прегръща
старите гнезда…
и дано да връща
птичите ята.
гол във този студ,
в къщата ни влиза
пролетният луд.
Стрехите оглежда,
меси си калчица,
клончета подрежда,
чака свойта птица.
С дланите прегръща
старите гнезда…
и дано да връща
птичите ята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Динински Всички права запазени
