Безнадежден (Стефан Иванов)
18 4
18.03.2022 г., 18:42 ч.

Пролетният вятър 

  Поезия » Любовна
515 2 4

Поканих те в душата си, а ти не влезе

И мислеше, че все ще бъдеш млада.

От себе си направих къща

А сетне сам останах и седях на прага.

 

Обърна се и отлетя, ти винаги така си правиш.

Унесена във вихъра на пролетния вятър.

А аз останах там на прага.

Седях и гледах как изчезваш някъде в безкрая.

 

Помахах ти, а ти не ми отвърна.

Забравила за всичко земно, тежко, лошо.

Изчезна както и дойде - с пролетния вятър.

И никога не се обърна.

 

Поканих те - "ела" ти казах

Защото тази къща е студена

Защото някой път стоя в мрака

и гледам пустобялата постеля.

 

Защото някой път ми е самотно

И имам нужда да говоря

Помахах ти, но ти не ми отвърна.

Изчезна с пролетния вятър.

© Стефан Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??