Пролетният вятър
Поканих те в душата си, а ти не влезе
И мислеше, че все ще бъдеш млада.
От себе си направих къща
А сетне сам останах и седях на прага.
Обърна се и отлетя, ти винаги така си правиш.
Унесена във вихъра на пролетния вятър.
А аз останах там на прага.
Седях и гледах как изчезваш някъде в безкрая.
Помахах ти, а ти не ми отвърна.
Забравила за всичко земно, тежко, лошо.
Изчезна както и дойде - с пролетния вятър.
И никога не се обърна.
Поканих те - "ела" ти казах
Защото тази къща е студена
Защото някой път стоя в мрака
и гледам пустобялата постеля.
Защото някой път ми е самотно
И имам нужда да говоря
Помахах ти, но ти не ми отвърна.
Изчезна с пролетния вятър.
© Стефан Иванов All rights reserved.
