Пролетно
ПРОЛЕТНО
Вървяха.
И си държаха нежно ръцете.
Лицето му бе от усмивка огряно.
А нейните устни - цъфнало цвете.
Мълчаха.
А толкова много си казаха.
И с тяхното дивно мълчание
на света любовта си показаха.
Крещяха!
Без думи. Чуха ги всички.
От техният крясък безмълвен,
замълчаха и пойните птички.
Летяха.
Ефирно красив бе техният полет.
Дори и Бог, свенливо засрамен,
превърна зимата в истинска пролет!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ник Желев Всички права запазени
