16.03.2018 г., 8:28

Пролетно

1.2K 0 2

Настъпи щъркелово време

от шипковия храст наднича кукуряк

събудена от зимен сън, земята още дреме

сънува песните на коса – веселяк.

Дърветата са мрачни силуети

на дракони и самодиви нощем

събира сила слънцето и сокове потичат

да се роди плода от черна пръст заченат.

В небето птици гонят облаците бели

дочува се и песента на чучулига

зрънцата шепнат, труден път поели

от семе до дърво да се издигнат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...