Настъпи щъркелово време
от шипковия храст наднича кукуряк
събудена от зимен сън, земята още дреме
сънува песните на коса – веселяк.
Дърветата са мрачни силуети
на дракони и самодиви нощем
събира сила слънцето и сокове потичат
да се роди плода от черна пръст заченат.
В небето птици гонят облаците бели
дочува се и песента на чучулига
зрънцата шепнат, труден път поели
от семе до дърво да се издигнат.
© Мая Ангелова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
