13.06.2017 г., 13:29

Пролетно сияние

598 0 11

Пролетта ме докосва

все едно е твоята ръка.

Пролетна картина ме посреща

с прегръдка като твоята.

Сърцето ми пее от радост

щастието като пеперуда

трепти в гърдите ми доволни.

Пролетна усмивка ме гали

и сластно ме оставя на леглото.

И трепети любовни ме заливат

вместо меката постеля.

С отворени очи посрещам тебе

и ласката на нощта приемам.

Утринта чакам отново да те видя

и да чуя нежността на гласът ти.

И, О, Господи, звънва телефона

душата ми поглъща твоята благоуханност.

От това забравям коя съм аз,

че няма да бъда самотна скитница.

Притиска ме любовта на света,

а твоята ме гали и въздига в небесата.

Аз те обожавам, моя закъсняла пролет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....