Пролетно сияние
Пролетта ме докосва
все едно е твоята ръка.
Пролетна картина ме посреща
с прегръдка като твоята.
Сърцето ми пее от радост
щастието като пеперуда
трепти в гърдите ми доволни.
Пролетна усмивка ме гали
и сластно ме оставя на леглото.
И трепети любовни ме заливат
вместо меката постеля.
С отворени очи посрещам тебе
и ласката на нощта приемам.
Утринта чакам отново да те видя
и да чуя нежността на гласът ти.
И, О, Господи, звънва телефона
душата ми поглъща твоята благоуханност.
От това забравям коя съм аз,
че няма да бъда самотна скитница.
Притиска ме любовта на света,
а твоята ме гали и въздига в небесата.
Аз те обожавам, моя закъсняла пролет.
© Йонка Янкова All rights reserved.
