пролет след пролет
клоните по-натежават
от цвят и надежда
*
опустял град
стъпки самотни
тротоари скърбят...
*
пролетно уединение
шепот на самотна трева
по градинките
*
самотни локви
наместо коли
оглеждат се облаци
*
силуети със маски
езически символи
но не кукери
*
18 03 2020
© П Антонова Всички права запазени
🌷 Деничке, всъщност от натежалите клони от цвят и надежда, което ме наведе на мисълта, че с всяка година все повече надежда ни е нужна, останалите си дойдоха сами.
🌼 Наде - тягостно но е в момента, но не е определящо, нали?
🌺 Ирина - странни са ми тези форми, имам чувството, че пиша йероглифи: едно такова стихче - а казва толкова много!
🍀 Генек - сега пък ще мисля в стил Хокусай! 🐒