Пролетта е чудна
Мек снежец в гората се топи,
слънцето грее, облачета се редят,
дървета шепнат в първи зори
и цветчета ароматни в полето цъфтят.
Малко таралежче в горичката живее,
той е наш герой и всички го обичат,
обича да играе с Кума Лиса и да се смее,
а приятелите му „Ежко“ го наричат.
Той тича през треви и през храсти,
Ежко е игрив, но също е и мил,
живее в хралупа до листенца шумящи,
с бодли на гърба си в нея се е скрил.
Ежко гледа от хралупата си пролетта,
гледа как полите в гората зеленеят,
усеща как вятърът носи топлина
и слуша как птичките радостно пеят.
Той гледа бяло облаче да плава
и катерички в полето да играят,
гледа в гората, че пролетта оживява
и кара децата да се смеят и мечтаят.
Ежко завчас излиза при своите другари,
и той да хапне от горските плодове,
вече сит, при храстите шари,
като е с приятелите, радост го обзе.
Малък и смел, Ежко стъпва в зной,
пролетта за оживена намира,
„Пролетта е чудна!“ - смее се той,
и с всяка крачка благата съзира.
Дърветата растат и се разлистват,
Ежко играе при храстите усмихнат,
рекички извират и се разчистват,
птички трепкат с крилцата и литват.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
